Парижки мигове

на кулите на Парижката Света Богородица 

Зашеметяваща гледка от Париж и ентусиазираните му посетители ...  ❤️

Олафур Елиасон гостува на Краля Слънце във Версай

до 30 октомври 2016

От 2008, всяка година, дворецът Версай организира експозиция посветена на един съвременен творец, като Джеф Кунц през 2008, Такаши Мураками през 2010, Джузепе Пеноне през 2013 или още Аниш Капор през 2015.

Тази година на почит е датчанина Олафур Елиасон. Световно известен е с внушителните си инсталации, като The weather project (2003) в Тейт Модерн, в Лондон, или Waterfalls (2008) в Ню Йорк, съставен от четири големи изкуствени водопади, инсталирани по бреговете на Манхатън и Бруклин. В своите артистични прояви той акцентира върху усещането, движението, физическото преживяване и себевъзприятието.

„Ентусиазиран съм да работя в толкова емблематично място като Версай. Дворецът и градините са толкова богати на смисъл, на история, на политика, на мечти, на гледища, че е истинско предизвикателство да създадеш творчество, което променя възприятието на посетителите и предлага една съвременна гледна точка към това значимо историческо наследство. Считам, че изкуството спомага за създаването на реалност, на нашето възприятие за настоящето, на обществото и на връзката между хората,“ обяснява Олафур Елиасон.

Елиасон подхожда към двореца и градините като към експериментално поле. Той инсталира устройства, които ангажират зрителя в активна връзка с творбите и мястото.

Waterfall, © 2016 Olafur Eliasson

В градините, инсталациите създават триптих около темата за водата, важен елемент в класическата градина, чрез който акцентира върху нетрайността и промените. С „Каскадата“ реализира една оригинална идея на създателя на версайските градини, архитекта-пейзажист Андре Льо Нотр, за създаване на голям водопад на централната перспектива.

В двореца, Елиасон използва огледала и светлина, като подбужда погледа и възприятията на посетителите. Зрителите се откриват в странни ситуации, залите се уголемяват, променят, откриват и преоткриват. Тази игра на отражения и гледки е вярна на духа на мястото. Исторически, кралският двор във Версай е място на постоянно наблюдение – на себе си и на другите – и стриктните социални норми на епохата са били поддържани благодарение на една мрежа от погледи.

Your sense of Unity, © 2016 Olafur Eliasson

Елиасон предлага на посетителите един Версай, в който те се ангажират да отворят възприятията си и да усетят и изживеят неочакваното. 

Deep Mirror, © 2016 Olafur Eliasson

Източник: 

http://presse.chateauversailles.fr/expositions/expositions-au-chateau/olafur-eliasson-au-chateau-de-versailles-en-2016/

Да имаха поне едни рамки !!!

"Исках да видите картините. Той казва, че били много ценни. Твърди, че можел да плати няколко наема с тях. Погледнете ги.

Равик не бе погледнал досега към стените. Срещу него над леглото имаше арлезиански пейзаж, една от най-хубавите картини на Ван Гог. Той се приближи. Нямаше съмнение, че това е оригинал.

Ван Гог, "Житно поле с кипариси", 1889 г., Метрополитън, Ню Йорк.

— Отвратителна, нали? — попита съдържателката. — Тия изкривени неща били дървета! Погледнете сега това!

Гоген, Te Arii Vahine, 1896  г., Музей Пушкин. 

Над мивката беше закачена картина от Гоген. Гола девойка от южните морета на фона на тропически пейзаж.

— Какви крака! — каза съдържателката. — Глезени като на слон! И какво тъпо лице! Погледнете как е застанала! Има и още една, дори не е довършена.

Недовършената картина беше портрет на госпожа Сезан, от Сезан.

— Погледнете тая изкривена уста! И тия безцветни бузи! С какво се опитва да ме измами. Видяхте моите картини, нали? Това се казват картини! Поне приличат на нещо! Зимният пейзаж с елена в трапезарията. А тия глупости… Като че ги е рисувал самият Розенфелд. Не сте ли на същото мнение?

Сезан, "Портрет на Г-жа Сезан", 1890 г., музей Оранжери, Париж

— Горе-долу.

— Това исках да разбера. Вие сте образован човек и имате понятие от тия работи. Дори нямат и рамки.

Трите картини бяха наистина без рамки. На тъмните тапети те блестяха като прозорци към друг свят.

— Да имаха поне хубави позлатени рамки! Тогава бих могла да ги взема. Но така! Виждам, че ще трябва да задържа тоя боклук и пак ще загубя. Така е, като си добър."

Откъс от романа на Ерих Мария Ремарк "Триумфалната Арка"

Рембранд за 160 милиона евро в Лувъра

Рембранд, Портрети на г. Солманс и неговата съпруга, Лувър|Райксмюзиъм

От днес музеят Лувър гордо излага два нови шедьовъра от колекциите си. Става въпрос за два портрета от Рембранд, закупени съвместно от френската институция и Райксмюзиъм. Сътрудничеството се наложило поради високата цена, 160 милиона евро, искана за тях от досегашните им собственици, семейство Ротшилд.  

Рембранд създава тези картини през 1634 г., по поръчка на семейство Солманс в чест на тяхната сватба.

Портретите са показвани пред публика само веднъж, през 1956 г. по време на изложба в Райксмузеум.  

Тази покупка е най-скъпата реализирана от музея Лувър, който разполага с годишен бюджет от 8 млн. евро за допълване на колекциите си. Събирането на колосалната сума от 80 млн. за Рембранд става възможно, до голяма степен, благодарение на меценатството на Банк дьо Франс.

Рембранд, "Къпещата се Батшеба", 1654, Лувър

Съгласно договора за покупка, двете картини ще се излагат задължително заедно, последователно, за по 3 години, в двата музея собственици. Първо в Лувъра, от днес, 10 март 2016, след това в Райксмузеум. 

И двете институции притежават вече богати колекции от произведения на Рембранд. „Нощна стража“ и „Еврейската годеница“, изложени в Рейксмузиум, са безспорните звезди сред многобройните шедьоври на музея. В Лувъра може да се насладим на значими творби като „Къпещата се Батшеба“, „Поклонниците от Емаус“, „Закланият вол“, автопортрети и др.

Париж, роден напук от нощта ...

Нощна разходка в Париж с Ремарк

"Колата се плъзгаше бавно през нощния Париж. Дъждът чукаше по покрива и заглушаваше почти всички други шумове. Триумфалната арка изникна тъмносива в сребристия порой, после пак изчезна. Отмина и „Шан-з-Елизе“ с осветените си прозорци, „Рон Поан“ ухаеше на цветя и свежест като пъстра вълна сред мрака. Площад „Дьо ла Конкорд“ изгря като море със своите тритони и морски божества. Улица „Риволи“ изплува съвсем близо със светлите си колонади, мимолетна венецианска гледка преди появата на сивия безсмъртен Лувър с безкрайния двор и тъмните прозорци; след това минаха кейовете, мостовете, летящи и призрачни в тихия дъжд. Шлепове, влекачи, излъчващи топла светлина и успокояващи като домашно огнище. 

Сена, булеварди с автобуси, шум, хора и магазини. Желязната ограда на двореца Люксембург, градината зад него, напомняща стихотворение от Рилке. Безмълвните забравени гробища „Монпарнас“. Притиснатите една до друга тесни стари улички, къщи, заспали площади, появяващи се внезапно с дървета, изкривени фасади, църкви и порутени от времето паметници. Мигащи в дъжда улични лампи, изникващи над повърхността като малки бункери писоари, странични улички с хотели, даващи стаи на час, стари улички с фасади в стил рококо и барок, с усмихнати сгради и с размити контури на портите като в романите на Пруст…

Колата се изкачваше сега по уличките на „Монмартр“. Дъждът спря. Сребристи облаци плуваха тежко и бързо по небето като бременни жени, които бързат да родят луната. Кейт каза на шофьора да спре. Слязоха и тръгнаха нагоре из тесните улички на един квартал.

Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ, мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите, бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброй светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.

Откъс от романа на Ерих Мария Ремарк "Триумфалната Арка"