"Исках да
видите картините. Той казва, че били много ценни. Твърди, че
можел да плати няколко наема с тях. Погледнете ги.
Равик не бе
погледнал досега към стените. Срещу него над леглото имаше арлезиански пейзаж,
една от най-хубавите картини на Ван Гог. Той се приближи. Нямаше съмнение, че
това е оригинал.
 |
| Ван Гог, "Житно поле с кипариси", 1889 г., Метрополитън, Ню Йорк. |
—
Отвратителна, нали? — попита съдържателката. — Тия изкривени неща били дървета!
Погледнете сега това!
 |
| Гоген, Te Arii Vahine, 1896 г., Музей Пушкин. |
Над мивката беше закачена картина от Гоген. Гола девойка от южните морета на фона на тропически пейзаж.
— Какви
крака! — каза съдържателката. — Глезени като на слон! И какво тъпо лице!
Погледнете как е застанала! Има и още една, дори не е довършена.
Недовършената картина беше портрет на госпожа Сезан, от Сезан.
— Погледнете
тая изкривена уста! И тия безцветни бузи! С какво се опитва да ме измами. Видяхте
моите картини, нали? Това се казват картини! Поне приличат на нещо! Зимният
пейзаж с елена в трапезарията. А тия глупости… Като че ги е рисувал самият
Розенфелд. Не сте ли на същото мнение?
 |
| Сезан, "Портрет на Г-жа Сезан", 1890 г., музей Оранжери, Париж |
— Горе-долу.
— Това исках
да разбера. Вие сте образован човек и имате понятие от тия работи. Дори нямат и
рамки.
Трите картини
бяха наистина без рамки. На тъмните тапети те блестяха като прозорци към друг
свят.
— Да имаха
поне хубави позлатени рамки! Тогава бих могла да ги взема. Но така! Виждам, че
ще трябва да задържа тоя боклук и пак ще загубя. Така е, като си добър."
Откъс от романа на Ерих Мария Ремарк "Триумфалната Арка"
