Нощна разходка в Париж с Ремарк
"Колата се плъзгаше бавно през нощния Париж. Дъждът чукаше по покрива и заглушаваше почти всички други шумове. Триумфалната арка изникна тъмносива в сребристия порой, после пак изчезна. Отмина и „Шан-з-Елизе“ с осветените си прозорци, „Рон Поан“ ухаеше на цветя и свежест като пъстра вълна сред мрака. Площад „Дьо ла Конкорд“ изгря като море със своите тритони и морски божества. Улица „Риволи“ изплува съвсем близо със светлите си колонади, мимолетна венецианска гледка преди появата на сивия безсмъртен Лувър с безкрайния двор и тъмните прозорци; след това минаха кейовете, мостовете, летящи и призрачни в тихия дъжд. Шлепове, влекачи, излъчващи топла светлина и успокояващи като домашно огнище.
Сена, булеварди с автобуси, шум, хора и магазини. Желязната
ограда на двореца Люксембург, градината зад него, напомняща стихотворение от
Рилке. Безмълвните забравени гробища „Монпарнас“. Притиснатите една до друга
тесни стари улички, къщи,
заспали площади, появяващи се внезапно с дървета, изкривени фасади, църкви и
порутени от времето паметници. Мигащи в дъжда улични лампи, изникващи над
повърхността като малки бункери писоари, странични улички с хотели, даващи стаи
на час, стари улички с фасади в стил рококо и барок, с усмихнати сгради и с
размити контури на портите като в романите на Пруст…
Колата се
изкачваше сега по уличките на „Монмартр“. Дъждът спря. Сребристи облаци плуваха
тежко и бързо по небето като бременни жени, които бързат да родят луната. Кейт
каза на шофьора да спре. Слязоха и тръгнаха нагоре из тесните улички на един
квартал.
Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ,
мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите,
бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със
светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с
очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброй
светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от
живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над
подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.
Откъс от романа на Ерих Мария Ремарк "Триумфалната Арка"
