Олафур Елиасон гостува на Краля Слънце във Версай

до 30 октомври 2016

От 2008, всяка година, дворецът Версай организира експозиция посветена на един съвременен творец, като Джеф Кунц през 2008, Такаши Мураками през 2010, Джузепе Пеноне през 2013 или още Аниш Капор през 2015.

Тази година на почит е датчанина Олафур Елиасон. Световно известен е с внушителните си инсталации, като The weather project (2003) в Тейт Модерн, в Лондон, или Waterfalls (2008) в Ню Йорк, съставен от четири големи изкуствени водопади, инсталирани по бреговете на Манхатън и Бруклин. В своите артистични прояви той акцентира върху усещането, движението, физическото преживяване и себевъзприятието.

„Ентусиазиран съм да работя в толкова емблематично място като Версай. Дворецът и градините са толкова богати на смисъл, на история, на политика, на мечти, на гледища, че е истинско предизвикателство да създадеш творчество, което променя възприятието на посетителите и предлага една съвременна гледна точка към това значимо историческо наследство. Считам, че изкуството спомага за създаването на реалност, на нашето възприятие за настоящето, на обществото и на връзката между хората,“ обяснява Олафур Елиасон.

Елиасон подхожда към двореца и градините като към експериментално поле. Той инсталира устройства, които ангажират зрителя в активна връзка с творбите и мястото.

Waterfall, © 2016 Olafur Eliasson

В градините, инсталациите създават триптих около темата за водата, важен елемент в класическата градина, чрез който акцентира върху нетрайността и промените. С „Каскадата“ реализира една оригинална идея на създателя на версайските градини, архитекта-пейзажист Андре Льо Нотр, за създаване на голям водопад на централната перспектива.

В двореца, Елиасон използва огледала и светлина, като подбужда погледа и възприятията на посетителите. Зрителите се откриват в странни ситуации, залите се уголемяват, променят, откриват и преоткриват. Тази игра на отражения и гледки е вярна на духа на мястото. Исторически, кралският двор във Версай е място на постоянно наблюдение – на себе си и на другите – и стриктните социални норми на епохата са били поддържани благодарение на една мрежа от погледи.

Your sense of Unity, © 2016 Olafur Eliasson

Елиасон предлага на посетителите един Версай, в който те се ангажират да отворят възприятията си и да усетят и изживеят неочакваното. 

Deep Mirror, © 2016 Olafur Eliasson

Източник: 

http://presse.chateauversailles.fr/expositions/expositions-au-chateau/olafur-eliasson-au-chateau-de-versailles-en-2016/

Да имаха поне едни рамки !!!

"Исках да видите картините. Той казва, че били много ценни. Твърди, че можел да плати няколко наема с тях. Погледнете ги.

Равик не бе погледнал досега към стените. Срещу него над леглото имаше арлезиански пейзаж, една от най-хубавите картини на Ван Гог. Той се приближи. Нямаше съмнение, че това е оригинал.

Ван Гог, "Житно поле с кипариси", 1889 г., Метрополитън, Ню Йорк.

— Отвратителна, нали? — попита съдържателката. — Тия изкривени неща били дървета! Погледнете сега това!

Гоген, Te Arii Vahine, 1896  г., Музей Пушкин. 

Над мивката беше закачена картина от Гоген. Гола девойка от южните морета на фона на тропически пейзаж.

— Какви крака! — каза съдържателката. — Глезени като на слон! И какво тъпо лице! Погледнете как е застанала! Има и още една, дори не е довършена.

Недовършената картина беше портрет на госпожа Сезан, от Сезан.

— Погледнете тая изкривена уста! И тия безцветни бузи! С какво се опитва да ме измами. Видяхте моите картини, нали? Това се казват картини! Поне приличат на нещо! Зимният пейзаж с елена в трапезарията. А тия глупости… Като че ги е рисувал самият Розенфелд. Не сте ли на същото мнение?

Сезан, "Портрет на Г-жа Сезан", 1890 г., музей Оранжери, Париж

— Горе-долу.

— Това исках да разбера. Вие сте образован човек и имате понятие от тия работи. Дори нямат и рамки.

Трите картини бяха наистина без рамки. На тъмните тапети те блестяха като прозорци към друг свят.

— Да имаха поне хубави позлатени рамки! Тогава бих могла да ги взема. Но така! Виждам, че ще трябва да задържа тоя боклук и пак ще загубя. Така е, като си добър."

Откъс от романа на Ерих Мария Ремарк "Триумфалната Арка"

Рембранд за 160 милиона евро в Лувъра

Рембранд, Портрети на г. Солманс и неговата съпруга, Лувър|Райксмюзиъм

От днес музеят Лувър гордо излага два нови шедьовъра от колекциите си. Става въпрос за два портрета от Рембранд, закупени съвместно от френската институция и Райксмюзиъм. Сътрудничеството се наложило поради високата цена, 160 милиона евро, искана за тях от досегашните им собственици, семейство Ротшилд.  

Рембранд създава тези картини през 1634 г., по поръчка на семейство Солманс в чест на тяхната сватба.

Портретите са показвани пред публика само веднъж, през 1956 г. по време на изложба в Райксмузеум.  

Тази покупка е най-скъпата реализирана от музея Лувър, който разполага с годишен бюджет от 8 млн. евро за допълване на колекциите си. Събирането на колосалната сума от 80 млн. за Рембранд става възможно, до голяма степен, благодарение на меценатството на Банк дьо Франс.

Рембранд, "Къпещата се Батшеба", 1654, Лувър

Съгласно договора за покупка, двете картини ще се излагат задължително заедно, последователно, за по 3 години, в двата музея собственици. Първо в Лувъра, от днес, 10 март 2016, след това в Райксмузеум. 

И двете институции притежават вече богати колекции от произведения на Рембранд. „Нощна стража“ и „Еврейската годеница“, изложени в Рейксмузиум, са безспорните звезди сред многобройните шедьоври на музея. В Лувъра може да се насладим на значими творби като „Къпещата се Батшеба“, „Поклонниците от Емаус“, „Закланият вол“, автопортрети и др.

Париж, роден напук от нощта ...

Нощна разходка в Париж с Ремарк

"Колата се плъзгаше бавно през нощния Париж. Дъждът чукаше по покрива и заглушаваше почти всички други шумове. Триумфалната арка изникна тъмносива в сребристия порой, после пак изчезна. Отмина и „Шан-з-Елизе“ с осветените си прозорци, „Рон Поан“ ухаеше на цветя и свежест като пъстра вълна сред мрака. Площад „Дьо ла Конкорд“ изгря като море със своите тритони и морски божества. Улица „Риволи“ изплува съвсем близо със светлите си колонади, мимолетна венецианска гледка преди появата на сивия безсмъртен Лувър с безкрайния двор и тъмните прозорци; след това минаха кейовете, мостовете, летящи и призрачни в тихия дъжд. Шлепове, влекачи, излъчващи топла светлина и успокояващи като домашно огнище. 

Сена, булеварди с автобуси, шум, хора и магазини. Желязната ограда на двореца Люксембург, градината зад него, напомняща стихотворение от Рилке. Безмълвните забравени гробища „Монпарнас“. Притиснатите една до друга тесни стари улички, къщи, заспали площади, появяващи се внезапно с дървета, изкривени фасади, църкви и порутени от времето паметници. Мигащи в дъжда улични лампи, изникващи над повърхността като малки бункери писоари, странични улички с хотели, даващи стаи на час, стари улички с фасади в стил рококо и барок, с усмихнати сгради и с размити контури на портите като в романите на Пруст…

Колата се изкачваше сега по уличките на „Монмартр“. Дъждът спря. Сребристи облаци плуваха тежко и бързо по небето като бременни жени, които бързат да родят луната. Кейт каза на шофьора да спре. Слязоха и тръгнаха нагоре из тесните улички на един квартал.

Париж се появи изведнъж в краката им. Просторен, трептящ, мокър. Париж с улици, площади, нощ, облаци и луна, с венеца на булевардите, бледото сияние на хълмовете, с кули, покриви и мрак, който се бореше със светлината; Париж с ветреца откъм хоризонта, искрящата равнина, мостовете с очертания от мрак и светлина, с пороя, изливащ се далеко над Сена, с безброй светлини на летящи коли. Париж, роден напук от нощта, огромен кошер, гъмжащ от живот, изграден над милиони мръсни канали, цвете на светлината, изникнало над подземна смрад, коварна болест и Мона Лиза. Париж.

Откъс от романа на Ерих Мария Ремарк "Триумфалната Арка" 

Да отидем в Лувъра...

много е поучително … и си струва парите

„— Господи! — извика Мадиние. — Бихме могли да отидем в музея…

И питайки компанията с намигане, поглади брадата си.

— Има старини, рисунки, картини, цял куп неща. Много е поучително… Още повече че може би не сте виждали тези неща. О, трябва да се види, поне веднъж!

Сватбарите се спогледаха, двоумяха се. Не, Жервез не бе ходила там; госпожа Фоконие също, Бош също, а също и другите; Купо мислеше, че е влизал в него един неделен ден, но не си спомняше вече нищо. Още се колебаеха, когато госпожа Лорильо, на която важната личност на господин Мадиние правеше голямо впечатление, намери предложението много уместно, много приемливо. Тъй като били пожертвували вече този ден и понеже били пременени, още повече се налагало да посетят нещо за своята култура. Всички се съгласиха. Но понеже дъждът все още слабо валеше, взеха от кръчмаря чадъри, стари сини, зелени и кафяви чадъри, забравени от клиентите, и тръгнаха към музея. (…)

Господин Мадиние учтиво поиска да застане начело на шествието. Лувър бил огромен, някой можело да се загуби; а той пък познавал интересните места, защото често идвал с един художник, много интелигентен момък, от когото една голяма картонажна фирма купувала, рисунки за кутиите си.(…)

— Хайде, идвайте! Нищо не са тия неща… На първия етаж има какво да се види.

Суровата голота на стълбището ги направи сериозни. Един величествен пазач с червена жилетка и ливрея със златни ширити, който сякаш ги очакваше на площадката, удвои вълнението им. Със страхопочитание, като крачеха колкото се може по-тихо, те влязоха във френската галерия.

Жерико, "Сала на Медуза", музей Лувър

Без да се спират, с изумени очи от златото на рамките, те преминаваха през редицата малки салони, като гледаха как се нижат картините, толкова много, че не можеха да се видят добре. Необходимо бе да стоят по цял час пред всяка, ако искаха да я разберат. Колко много платна, дявол да го вземе, край нямат! Сигурно струват много пари. 

После, в края, господин Мадиние ги спря внезапно пред „Сала на Медузата“ и им обясни съдържанието на картината. 

Развълнувани и сковани, всички мълчаха. Когато отново тръгнаха, Бош изрази накратко общото впечатление: добре измайсторено.

В галерията на Аполон компанията се удиви най-много от паркета, един излъскан паркет, чист като огледало, в който се отразяваха краката на пейките. Госпожица Реманжу затваряше очи, защото й се струваше, че върви върху вода. На госпожа Годрон ѝ викаха да стъпва по-плътно с обувките си поради своето състояние. Господин Мадиние искаше да им покаже позлатените места и рисунките по тавана; но макар и да си кривяха вратовете, нищо не можеха да различат. Тогава, преди да влязат в Квадратния салон, той им посочи с ръка един прозорец и каза:

— Ето балкона, откъдето Шарл ІХ е стрелял срещу народа.

Галерията Аполон, музей Лувър

А същевременно той наблюдаваше опашката на шествието. С жест заповяда да спрат в средата на Квадратния салон. Тук имало само шедьоври, шепнеше той полугласно като в църква. Обиколиха салона. Жервез попита за съдържанието на „Сватбата в Кана“; било глупаво, че не пишели сюжета върху рамките. Купо се спря пред „Джокондата“, която намери, че прилича на една от лелите му. 

Леонардо да Винчи, "Мона Лиза", музей Лувър

Бош и Биби Пържолата се кискаха, като си показваха с крайчеца на окото голите жени; най-много ги развълнуваха бедрата на Антиопа. А съвсем в края съпрузите Годрон, мъжът с отворена уста, а жената с ръце на корема, стояха зяпнали, трогнати и смаяни срещу „Богородицата“ на Мурильо. (…)

След това сватбата нахлу в дългата галерия, където са италианските и фламандските школи. И пак картини, все картини на светци, на мъже и жени с неразбираеми лица, с черни пейзажи, пожълтели животни, една върволица от хора и неща, чиито много крещящи бои започнаха да им причиняват силно главоболие. Господин Мадиние вече не говореше, бавно водеше шествието, което го следваше в ред с извити вратове и вперени нагоре очи. Пред изуменото им невежество преминаваше изкуството през вековете, фината сухота на примитивистите, великолепието на венецианците, ситият и бляскав живот на холандците. (…)

Господин Мадиние мълчеше, като подготвяше някаква изненада. Той отиде направо при „Събора“ на Рубенс. И там пак не каза нищо, задоволи се само да посочи платното с многозначителен поглед. Щом доближиха нос до картината, жените леко изпищяха, после извърнаха гръб, силно изчервени. Мъжете ги задържаха, като се хилеха и търсеха неприличните подробности.

— Гледайте де! — повтаряше Бош. — Това си струва парите. Ето един, който повръща. А тоя полива глухарчетата. А тоя пък, ах, тоя!… Ах, да! Хубаво са се наредили тия тука…

Рубенс, "Събора", музей Лувър

Откъс от романа на Емил Зола, „Вертеп“

"Марди Гра"

Карнавал и вкуснотийки  

В основата на голяма част от традиционните празници се намират религиозни обичаи.

Такъв е случаят и с „Марди гра“, който се чества 47 дни преди Велик Ден и се пада тази година на 9 февруари. Денят отбелязва края на т.нар. „Седмица на седемте мазни дни“, която предшества Великденските пости и се  характеризира с веселби и изобилие, както в яденето, така и в ексцентричността на облеклото. 

По традиция в много страни в света, тези дни се отбелязват с пищни карнавални тържества.

Карнавални бухтички

 „Марди гра“ или „Мазен вторник“ е апогеят на празничните дни и последна възможност за кулинарни и модни ексцесии.

Във Франция това е един от любимите дни на малчуганите, които горди поемат пътя към училище в пъстроцветни костюми на герои от комиксите, вещици и чудновати същества.

За масата, по традиция, се приготвят различни лакомства, изискващи използването на продуктите, които трудно биха се консервирали по време на 40 дневния период на пречистване на тялото и душата чрез въздържание и молитва. Големи и малки облизват пръсти след „дегустацията“ на палачинки, карнавални бухтички, гофрети и бретцели. Още един вкусен празник …

Бретцели

Палачинки за просперитет !

На 2-ри февруари във Франция се чества християнският празник „Ла Шандлър“ или по нашенски Сретение Господне. Този ден отбелязва представянето на Младенеца в Йерусалимския храм, 40 дни след неговото раждане, за да бъде посветен на Бог съгласно Мойсеевия закон.

Името на празника „Ла Шандлър“ означава „празник на свещите“ и идва от латински festa candelarum. Корените му се намират в предшестващи християнските езически ритуални празници в древен Рим.

Следвайки многовековна традиция, във Франция на днешния ден се ядат палачинки. През 5 в. папа Геласий I решил да се раздадат палачинки на поклонниците дошли в Рим за честването на Представянето на Христос в Храма. 

Символиката е многопластова. Кръглата им форма и златист цвят напомнят Слънцето и символизират завръщането на пролетта след мрачната и студена зима. Неговата светлина е спасителна тъй като „Христос е светлина“. Палачинките символизират и изобилието : с наближаване на времето за сеитба и новите реколти, брашното за направата им не се е скъпяло.

За да е щедра и успешна годината има няколко правила. Всички свещи в къщата трябва да се запалят. Първата палачинка се преобръща на няколко пъти, за да се „пречисти“ от уроки.  Тя трябва да се запази,  нависоко в гардероб, задължително условие, ако се надяваме на богати реколти. При обръщането на палачинката тигана се държи с дясната ръка, а в лявата ръка стискаме златна монета. Ако по някаква неясна причина, в къщата не се намират под ръка луидори, може да се разчита на сръчност: ако палачинката се преобърне добре и падне точно в тигана, това също е обещание за благодатни дни през годината. 

Успешни палачинки и БОН АПЕТИ

Photo : AlcelVision / Fotolia

През 2016, срещнете се с Париж

Рекламен клип за Париж, верен на славата извоювана от френската столица, като град на Светлините и преди всичко – Град на ЛЮБОВТА ….. J Особено актуален с наближаване на месец февруари. 

По стъпките на Винсент Ван Гог в Овер-сюр-Оаз

На 30-ина километра от Париж, Овер-сюр-Оаз е китно и спокойно селце, сред гора и житни ниви. Незасегнато от индустриализацията, то е запазило едновремешния си чар, вдъхновявал редица живописци и по-специално Ван Гог, спомена за който е белязал това място завинаги. 

Престоят на Винсент в Овер е кратък, 2 месеца, но изключително интензивен. През този трескав творчески период, той рисува над 70 картини, сред които "Портрет на доктор Гаше", "Църквата Успение Богородично", "Ниви с гарвани", "Кметството на Овер-сюр-Оаз". Днес голяма част от тях могат да се видят в колекцията на парижкия музей Орсе. Страдащ от депресия, на 26 юли 1890 г. Винсент се прострелва и след тридневна агония издъхва в прегръдките на брат си Тео. Стая н.5 в гостилницата Раву, отворена за посещение, е свидетел на последните мигове на твореца. Макар и изключително мъничка, само 7 кв.м., нейните голи стени са пропити с емоция и спомени, които ни потапят в интимността на този измъчен, гениален художник. Тео не приживява дълго брат си, и шест месеца след него на свой ред си отива от този свят. Днес двамата са погребани един до друг в гробището на Овер-сюр-Оаз, заобиколено от полята вдъхновявали Винсент за негови картини.

В Овер-сюр-Оаз интерес представлява и църквата „Успение Богородично“, която се радва на световна слава откакто един юнски ден Ван Гог слага статива си пред нея и я обезсмъртява в едно от платната си. И днес многобройните туристи на Овер се опитват да възпроизведат този шедьовър, но вече с модерни изразни средства …с пиксели.

Посещението на къщата на доктор Гаше, лекар, любител на изкуството и колекционер, също си заслужава. Тя е запазила автентичната си атмосфера, когато е посрещала освен Ван Гог и други художници като Писаро, Сезан, Реноар и др.

Овер-сюр-Оаз е истински музей под открито небе и скитайки се покрай живописните къщи, по криволичещите, тесни улички, покрай бреговете на Оаз или житните полета все едно се разхождаме в картина на художник.

За повече снимки от Овер-сюр-Оаз може да погледнете на моя профил :      

Abonnez-vous au tableau Beautiful France - Auvers-sur-Oise| Красива Франция - Овер-сюр-Оаз de Milena sur Pinterest.

Макарон, митичен десерт...

... с вкус на Париж 

Този малък сладкиш, с елегантните си заоблени форми, краси витрините на най-престижните сладкарски къщи в Париж. 

Историята му е дълга и с много неизвестни. Счита се, че е с произход от Близкия Изток и Северна Африка. В Европа, и по-точно в Италия, е познат от Средните векове, но тогава още е нямал различни цветове и аромати. Катерина Медичи го въвежда във Франция по времето на Ренесанса. Първите местни рецепти за макарон се срещат в книги от 17 в.

Много френски градове си оспорват първенството в майсторлъка на този сладкиш, който се приготвя на база на бадеми, захар и белтък на яйце. В Нанси, Амиен, Буле, макарон е един от главните кулинарни специалитети. 

Хрупкавата коричка и мекият и топящ се пълнеж правят от парижките макарон една от най-търсените кулинарни наслади. Той е истинско изкушение, на което трудно се устоява и което създава удоволствие както за очите, с изтънчените си силует и цветове, така и на душата, с богатството на ароматите си, които се обновяват непрестанно : шоколад, кафе, пралин, виолетки, касис, шамфъстък, подсолен карамел, бергамот, малина, мента, портокал, лимон, зелен кактус, смокини, нутела, грейпфрут, роза, ванилия, гъби, кестени, копър, рокфор, маслини, червени лютиви чушки, пипер, гъши дроб, трюфел ...

В Париж гастрономическите къщи Ладюре (https://www.laduree.com), Далоайо (http://www.dalloyau.fr), Льо Нотр (http://www.lenotre.com), Пиер Ерме (http://www.pierreherme.com), Жан-Пол Еван (https://www.jeanpaulhevin.com)  са сред най-известните с вкусовите качества  и разнообразие на макарон, които предлагат, по рецепти оспорващи си изтънченост и кулинарно въображение.